Nomadism Quotes

“We see in order to move; we move in order to see.”
― William Gibson

“Gradually the idea for a book began to take shape. It was to be a wildly ambitious and intolerant work, a kind of 'Anatomy of Restlessness' that would enlarge on Pascal's dictum about the man sitting quietly in a room. The argument, roughly, was as follows: that in becoming human, man had acquired, together with his straight legs and striding walk, a migratory 'drive' or instinct to walk long distances through the seasons; that this 'drive' was inseparable from his central nervous system; and, that, when warped in conditions of settlement, it found outlets in violence, greed, status-seeking or a mania for the new. This would explain why mobile societies such as the gypsies were egalitarian, thing-free and resistant to change; also why, to re-establish the harmony of the First State, all the great teachers - Buddha, Lao-tse, St Francis - had set the perpetual pilgrimage at the heart of their message and told their disciples, literally, to follow The Way.”
― Bruce Chatwin, Anatomy of Restlessness: Selected Writings, 1969-1989

“The polyglot is a linguistic nomad.”
― Rosi Braidotti, Nomadic Subjects

“In the tribe of Tuareg, men instead of women cover their faces with a blue veil. The tourists who come there call them the ‘Blue Men of the Sahara’.”
― Waheed Ibne Musa, Johnny Fracture

“Encouragement of sedentarism is perhaps the oldest "state project," a project related to the second-oldest state project of taxation.”
― James C. Scott, The Art of Not Being Governed: An Anarchist History of Upland Southeast Asia

“It was a question that had always haunted me and yet I could never answer it unequivocally. “Where are you from?” Why do people always ask this? What exactly do they expect to hear? They probably want to define a certain cultural frame of reference for themselves, and accordingly, place me in one of their pre-existing templates. This will allow us to carry on a conversation comfortably, but why does everyone think you want to go through this interrogation over and over again?”
― Dmitry Berkut, Clochard

“Стори й се ненадейно, че в самия му край, най на юг, там, където небето и земята се сливат в съвършена линия, я очаква нещо, неподозирано досега, което обаче винаги й бе липсвало. В превалящия следобед светлината бавно се разливаше: от кристална се превръщаше в течна. И едновременно в сърцето на една жена, съвсем случайно попаднала тук, възелът, затяган от годините, навика и скуката, постепенно се разхлабваше. Тя гледаше стана на чергарите. Дори не бе зървала обитателите му, между черните шатри нищо не помръдваше, а мисълта й оставаше прикована в тях, в тези хора, чието съществуване й бе почти неизвестно до днес. Шепа народ, без постоянен дом, те бродеха по необятната шир, разкрита пред погледа й - незначителна част от още по-огромни пространства, проснали главоломните си разстояния на юг чак до онази далечна точка, където най-сетне първата река опложда джунглата. Откак свят светува, те се скитат неуморно върху сухата, до кости оглозгана земя на тази невлизаща в никакви мерки страна: нищо не притежават, но и на никого не се подчиняват, дрипави и свободни господари на необикновено царство. Жанин не знаеше защо тази мисъл я изпълва с тъга, толкова сладка и необхватна, че очите й се затваряха. Знаеше само, че това царство открай време й е било обещано, но тя никога не ще го притежава - никога, освен може би в неуловимия миг, когато наново разтвори очи към внезапно замрялото небе, към застиналите потоци светлина, и шумовете на арабския град рязко замлъкнат. Стори й се, че в същия този миг ходът на света е спрял и отсега нататък никой няма да остарява, нито да умира. Животът бе спрял навсякъде освен в нейното сърце, където някой плачеше от възторг.”
― Albert Camus

“This undying vigilance is such a part of the Jewish psyche that it might as well be genetic. Nomads we are, and nomads we remain. Cars replaced caravans, tents calcified into houses, yet the wanderings of old course through us, simmering under the surface.”
― Lev Golinkin, A Backpack, a Bear, and Eight Crates of Vodka: A Memoir

“According to a medival Turkic saying, "a Turk is never without a Persian [Tat, a sedentary Iranian], just as a cap is never without a head. The relationship was mutually beneficial.”
― Peter B. Golden, Central Asia in World History