Тютюн Quotes

“Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”
― Димитър Димов, Тютюн

“С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Тя усети изведнъж, че все пак нещо й липсваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогниваше съзнателно, за да не я върне към миналото й. Тя го усети внезапно и бурно. Това вече не беше той, а само вълнението, което изпитваше към него, само сълзите и радостта, с които някога я изпълваше той.”
― Димитър Димов, Тютюн

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“- Защо ме гледаш така? - насмешливо попита той.
- Защото изиграваш десетки хора и мислиш, че можеш да надхитриш и себе си... - отговори тя - Ти не съзнаваш какво става с нас тази вечер!...Ти не виждаш, че се връщаш към мене, зашото не можеш да вървиш по пътя си сам... Не любовта, а чувството на самотност и страх те тика отново към мене... И може би си уверен, че аз нямам сила да се противя.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Стори й се, че в душата й умираше нещо, което нямаше да се върне никога. И това, което умираше, бе радостта от живота, почтеността, вълнението и топлината на любовта й.”
― Димитър Димов, Тютюн

“- Защо се смееш? - възмутено попита тя.
- Защото ми харесваш. - отговори той.
- Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.
- Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Но след малко тя почувствува изведнъж, че това, което изпитваше, не беше ни храброст, ни самообладание, ни съзнание за дълг, а просто равнодушие. То бе някаква умора от всичко, което я заобикаляше, някаква досада от света и хората, някаква намалена жизненост,..”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Познатият глас, тъмните очи парализираха мисълта й, подчиняваха волята й, обхващаха цялото й същество с магията на октомврийския следобед преди четири години, когато го видя за първи път. Някаква сила я тласкаше отново към мъчителното и сладостно чувство на миналото.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Тя разбираше света, който я уморяваше с паденията си,но гледаше на него хладно и безразлично. Не беше нито щастлива,
нито нещастна. И много често тя съзнаваше, с тихата насмешка на философ,че беше само сива, никому непотребна вещ.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че действителният свят беше много по-широк и богат от мечтите.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Слабите, неуловими, всекидневни пориви към него се бяха натрупали през тия години като вода в язовир и сега потичаха с бясна и разрушителна чувственост, която помиташе всичко.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Тези светове я привличаха и омайваха с безуспешните усилия на героите си да се спасят от себе си, с удачната красота на драмите и пороците си.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (...) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Колко бавно се развиваше човешката личност и колко много път трябваше да извърви тя,докато разбере необяснимата сложност на нещата ,хората и събитията...”
― Димитър Димов, Тютюн

“Това е златното правило в търговията!... Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко...”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Стори й се, че в душата й имаше нещо прогнило и безнадеждно, от което дори чувството за собствено уважение вече я спасяваше трудно.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Образът на Павел ставаше изведнъж ярък. Любовта й към него беше покрита само привидно с пепелта на забрава и безразличие. Той беше оставил в тялото и душата й незаличима следа. И тогава тя почваше отново да копнее за него.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Демокрация?... Ето ви демокрация!... Стачки, безредици, класова омраза... всичко друго, но не и творчески труд!...”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Някаква мрачна и тиха твърдост изпълваше цялото й същество.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Стори му се, че Борис приличаше на фойерверк, който щеше да изгори ослепително върху мрака на някаква безсмислица.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Той ли говореше така?... В първия миг Ирина взе думите му като ярост на пиян човек,но после съзна изведнъж,че най-сетне беше настъпил моментът,за който жадуваше от толкова години.Най-сетне той бе показал нещо човешко- любовта си,макар и обезобразена от егоизма му,макар и взела форма на животинска,разрушителна ревност.Най-сетне тя,Ирина,струваше повече от "Никотиана",от сделките,от фон Гайер и Немския папиросен концерн!...Тя почувства слабо вълнение,гордост,злорадство,но не и щастие.Победата вече не струваше нищо...Дванадесет години подлости и напрегнат живот бяха превърнали Борис в пълна развалина,а нейното сърце беше опустошено от алчност,наслади и неискреност.Тютюнът бе тровил еднакво и двамата!...”
― Димитър Димов, Тютюн

“И тогава той съзна, че всичко, което ставаше, не можеше да бъде друго и че хората се бореха, страдаха и умираха, а животът вървеше неспирно напред.”
― Димитър Димов, Тютюн

“По природа той не беше нито развратник, нито отшелник и затова момичетата се хлъзгаха по повърхността на живота му, без да оставят възторзи и печал...”
― Димитър Димов, Тютюн

“Изглежда, че душата ѝ е била проядена от нещо, което не знаем.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Какъв обесник, какъв тип, интелигентен, безскрупулен и дяволски хитър, пълен с енергия и безкрайни възможности!”
― Димитър Димов, Тютюн

“-Аз ще бъда силен утре - глухо изръмжа...
- Не повече от днес, защото ви липсват качества.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Тя беше направила още една крачка към разбиране на истинския му образ, виждаше го оголен и тъп, лишен напълно от морално съзнание, от елементарна човешка способност да прави разлика между добро и зло, между подлост и достойнство. Виждаше само един нищожен търгаш, един изрод, един луд…”
― Dimitar Dimov, Тютюн